Сведенборг: След смъртта сме такива каквато е нашата любов
Емануел Сведенборг, Емануил Свиденборг, живота след смъртта, живот в отвъдното, духовния свят, езикът н Ангелите
Сведенборг
След смъртта сме такива каквато е нашата любов
Да придобиеш Мъдрост значи да придобиеш Божественото- Небето. Човек след смъртта е толкова красив, колкото повече е обичал Божествената Истина и е живял според нея. Колкото човек живее един по- вътрешен живот, толкова по- съвършен е, толкова е по красив.
Умрелият също копнее, желае, мечтае, мисли, размишлява, чувства, обича и действува както преди - смъртта, то е същото както да преминеш от едно място в друго- и той отнася всичко онова, което е притежавал със себе си.
По гласа на един, който говори, се схващат най-малките неща в неговите мисли и чувства. По тона нещата са свързани с чувствата, а по думите - с мисълта. Човек, когато напуска света, си запазва цялата памет.
Да мислим духовно, значи да мисилм разумно
Колкото повече умът е откъснат от света, толкова повече той се издига в духовните и небедните неща. Има хора, които трупат знание, но не развиват разумност. Разумността се развива като се живее според Истината. Ония, които имат Любов към Господа и ближния си, имат в себе си ангелска Разумност и Мъдрост и това е скрито в тяхната най-вътрешна същина. Никой не бива изпълнен със знание, ако няма Любов към Доброто и Истината.
Една постъпка черпи своя живот от нашите мисли и желания. Постъпките са проявени желания и мисли. Мисълта има сила до толкова, до колкото произтича от желанието.
Наука, която е изпарзнена от духовен живот, е духовна смърт
 | Пътя към разбирателство и любов |
 | СРЕЩИ В ДУХОВНИЯ СВЯТ I |
 | Осъзнаване реалноста на духовния свят |
След смъртта всеки отива там, където отговаря на неговата главна Любов. Когато пристигне там, той се чувства като у дома си.
Ония, които не се съчетават с неговата главна Любов, след смъртта се отсраняват от него. Всеки след смъртта остава с онова, което най- много обича. Човек след смъртта е такъв, каквато е неговата Любов, неговият стремеж.
Вярата, това е Любов към Истината
Ония, които живеят в светска любов, не виждат Господа. Ония, които живеят в светската любов, стават груби, тъмни, черни, деформирани. Ониа, които живеят в Божестнета Любов, изглеждат свежи, светли, красиви.
Ония, които живеят в Божествената Любов, стават разумни и мъдри, а ония, които живеят в светската любов, стават глупави и безумни. Вътрешната същност на ония, които живеят в Божестнета Любов, изглежда като Светлина- бликаща като пламък. Вътришната същина на човека се изявява видимо в духовния свят, когато Господ пожелае
Светската любов помрачава вътрешното зрение. Когато един зъл дух попадне на Небето, той започва да се задушава, а ония които живеят в Божествената Любов, дишат леко и живеят съвършено. Божествената и духовната Любов правят Небето на човека.
Всички неща на ада са включени в светската и плътската любов. Много хора, които са живели само с вяра, но с лош живот, са отишли в ада.
Това, което човек най- силно обича, му дава най- голяма радост. Онзи, който живее в Истината, е ясновидец.
Ангелите във всяко нещо виждат Божественото, което веднага се влива в тях и ги преизпълва. Истинското благословение се състои във вътрешната Святост.
Всички радости на Небето се втичат в тази Любов
Злите духове се отличават по това, че те жадно се вълнуват когато се говори за външни неща и дават малко ухо за вътрешните.
Външните неща прикриват вътрешните. Да признаваш Божественото и да живееш порочно е все едно да не го признаваш.
На Небето знанията не се запеметяват, но се живеят. Господ е предвидил всеки да обича онова, за което е надарен. Не е знанието, което прави ангела ангел, а приложението, т.е въплотяването на знанието.
Целият човек не е нищо друго, освен Любовта, която проявява. Божественето, това е Истината, която учи човека как да живее, за да бъде спасен. Животът не произтича от вярата, а от връзката на вярата с Любовта. Вярата не може да съществува без своето начало- Любовта. Желанието е самата същина на духовния живот на човека.
Прощаване на греховете пред смъртта няма. Духовният човек е вътрешно отворен за Божесвеното и той бива ръководен от Господа- при все, че той не го съзнава.
Щом човек не е духовен, той не е и морален
Мисълта, ако се насочи към Небето, тя става Божествена. Човек, който вътрешно обича, Небето се насочва към него. Живот, който води към Небето, не е оттегляне от света, но работи в света. Духовния живот води към Небето. Волята е духовното в човека. Духовният човек е във връзка с ангелите.
Че светските хора са нечестни се вижда ясно в отвъдния свят, където е отнета всяка външност, а е разкрита неговата вътрешност, в която той живее.
На тези, които са действували честно и справедливо, поради зачитане на Божествения закон, като им се отнеме външната форма и останат само със своето вътрешно съдържание, действуват разумно, защото те са свързани с ангелите на Небето, които им предават своята Мъдрост.
Човек не трябва да раздава милостиня на бедните, ако сърцето му не го тегли към това. Човек е такъв, каквато е ноговата Любов, мисъл и вяра- които дават живот на всички негови външни дела. Делата на човек произхождат от мислите и чувствата, те не са отделени от тях, а от тях образувани. Всяко постижение е дело на вътрешния човек. Бог е, Който премахва злините в човека.
Ангелският говор произтича от една по- вътрешна и дълбока мисъл. Аз говоря с ангелите също както и с хората на земетя. Говорът на ангелите е духовен. Той е звучащо чувство и говореща мисъл. Ангелите познават какъв е един човек само от тона на гласа му и от изговарянето на думите, което е неговият ум.
Езикът на ангелите съответства на чувството, което изтича от тяхната Любов. Говорът на ангелите не действа само на слуха, а засяга и дълбочината на ума у онзи, който ги слуша. Ангел, това значи самата Любов да ти говори. Езикът на ангелите е тяхната дълбока вътрешна мисъл. Ангелското чувство е любов, а говорът - Мъдрост. Ангелите могат да изразяват с една дума и в един миг това, което човек и с хиляди думи не може да изрази.
Затова нещата в Небето видяни и чути са неизразими. Когато ангелите говорят с човека, те не употребяват своя език, а неговия и така те двамата имат еднакви мисли. Бог се е погрижел черз ангелите да управлява човека, понеже той се е отделил от Небето.
Адът е съeдинение на злото с всичко фалшиво. Докато човек има Истината в ума си и Доброто във волята си и ги прилага, той има Небето в себе си.
Докато има фалшивото в ума си и злото във волята си, той има адът в себе си. Веднага след смъртта, душите отиват в тази област, която отговаря на съзнанинето им. Там душите еволюират, както и на земята.
След смъртта човек се изменя и започва да изразяваосновния стремеж на неговата си природа. Всеки човек по вътрешната си същина е дух, който се облича във визическо тяло, за да добие опитност и развие заложбите си.
Човешкия дух е носител на мислите, чувствата и желанията си - той ги запазва и след смъртта. Висшето в човека е вход на Бога. Във висшите небесни сфери отива след смъртта си този човек, който има възвишена духовна Любов, а онзи, който я няма, отива в нисшите сфери на невидимия свят на обучение.
Вътрешният живот на човека се състои от неговите мисли и чувства. Говорът това е форма на звука. Звукът съответства на чувството, а говорът на мисълта. Чувството звучи, а мисълта говори. Чувството дава живот на говора.Чувството е вътрешната сила, която съответства на характера.
Истинският глас е топъл и богат на нюанси. Музикалните инструменти отговарят на Божествени и духовни чувства. Небесната песен е звучаща емоция. Звукът е една модификация на чувството. Нищо нечисто не може да влезе във вибрацията на слънчевата енергия.
 | Мечта за мир |
 | Премахване на бариерите |
 | Рисунки от Небето |
 | Безусловна любов |
 | Нострадамус и Ванга |
 | Методът на Силва |
На ангелите е неприятно, ако Доброто се препише на тях. Аурата на ангелите е така преизпълнена с Любов, че те въздействат най-дълбоко върху околните. Ангелите могат да бъдат видяни само с очите на на Духа. Лицето се счита за показател на душата.
Словото е Божествената Истина, която е в Господа. Божествената Истина притежава вътрешна сила.
Човек ще бъде съден според неговите мисли и чувства, от които произлизат делата му. Мислите и чувствата, които се излъчват от ангелите, представляват брилянтна аура.
Съставител Елеазар Хараш
Емануел Сведенборг, Емануил Свиденборг, живота след смъртта, живот в отвъдното, духовния свят, езикът на Ангели
|
|
|
|
|
|
 | THE KOREAN PROPHECY: Chung Gam Rok |  | HOW TO RAISE A CHILD WITH A HIGH EQ |  | PERSONAL TESTIMONY: Jesus guided me to Rev. Moon |
